избягали

Речник на българския език

1. избягали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

избягали е производна форма на избягам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. избягали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

избягали е производна форма на избягам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. избягали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

избягали е производна форма на избягам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. избягали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

избягали е производна форма на избягам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).