избършете

Речник на българския език

1. избършете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

избършете е производна форма на избърша (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. избършете — повелително наклонение, мн. ч.

избършете е производна форма на избърша (повелително наклонение, мн. ч.).