избързвал съм

Речник на българския език

1. избързвал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

избързвал съм е производна форма на избързвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. избързвал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

избързвал съм е производна форма на избързвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. избързвал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

избързвал съм е производна форма на избързвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).