избързвало си

Речник на българския език

1. избързвало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

избързвало си е производна форма на избързвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. избързвало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

избързвало си е производна форма на избързвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. избързвало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

избързвало си е производна форма на избързвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).