избързвало

Речник на българския език

1. избързвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избързвало е производна форма на избързвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. избързвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избързвало е производна форма на избързвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. избързвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

избързвало е производна форма на избързвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. избързвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

избързвало е производна форма на избързвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).