избързвала

Речник на българския език

1. избързвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избързвала е производна форма на избързвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. избързвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избързвала е производна форма на избързвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. избързвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

избързвала е производна форма на избързвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. избързвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

избързвала е производна форма на избързвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).