избързвал

Речник на българския език

1. избързвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избързвал е производна форма на избързвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. избързвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избързвал е производна форма на избързвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. избързвал — мин. деят. св. прич. м. р.

избързвал е производна форма на избързвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. избързвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

избързвал е производна форма на избързвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).