избързахте

Речник на българския език

1. избързахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

избързахте е производна форма на избързам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. избързахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

избързахте е производна форма на избързам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).