избързал съм

Речник на българския език

1. избързал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

избързал съм е производна форма на избързам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. избързал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

избързал съм е производна форма на избързам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. избързал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

избързал съм е производна форма на избързам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).