избързало е

Речник на българския език

1. избързало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избързало е е производна форма на избързам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. избързало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избързало е е производна форма на избързам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. избързало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избързало е е производна форма на избързам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).