избързало

Речник на българския език

1. избързало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избързало е производна форма на избързам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. избързало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избързало е производна форма на избързам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. избързало — мин. деят. св. прич. ср. р.

избързало е производна форма на избързам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. избързало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

избързало е производна форма на избързам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).