избърборвал

Речник на българския език

1. избърборвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избърборвал е производна форма на избърборвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. избърборвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избърборвал е производна форма на избърборвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. избърборвал — мин. деят. св. прич. м. р.

избърборвал е производна форма на избърборвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. избърборвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

избърборвал е производна форма на избърборвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).