избълбукахте

Речник на българския език

1. избълбукахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

избълбукахте е производна форма на избълбукам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. избълбукахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

избълбукахте е производна форма на избълбукам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).