избълбукало си

Речник на българския език

1. избълбукало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

избълбукало си е производна форма на избълбукам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. избълбукало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

избълбукало си е производна форма на избълбукам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. избълбукало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

избълбукало си е производна форма на избълбукам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).