избълбукали

Речник на българския език

1. избълбукали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

избълбукали е производна форма на избълбукам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. избълбукали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

избълбукали е производна форма на избълбукам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. избълбукали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

избълбукали е производна форма на избълбукам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. избълбукали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

избълбукали е производна форма на избълбукам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).