избълбукал

Речник на българския език

1. избълбукал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избълбукал е производна форма на избълбукам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. избълбукал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избълбукал е производна форма на избълбукам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. избълбукал — мин. деят. св. прич. м. р.

избълбукал е производна форма на избълбукам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. избълбукал — мин. деят. несв. прич. м. р.

избълбукал е производна форма на избълбукам (мин. деят. несв. прич. м. р.).