избъбрял съм

Речник на българския език

1. избъбрял съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

избъбрял съм е производна форма на избъбрям (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. избъбрял съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

избъбрял съм е производна форма на избъбрям (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. избъбрял съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

избъбрял съм е производна форма на избъбрям (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).