избъбрил си

Речник на българския език

1. избъбрил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

избъбрил си е производна форма на избъбря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. избъбрил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

избъбрил си е производна форма на избъбря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).