избъбрил е

Речник на българския език

1. избъбрил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избъбрил е е производна форма на избъбря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. избъбрил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избъбрил е е производна форма на избъбря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).