избъбрила

Речник на българския език

1. избъбрила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избъбрила е производна форма на избъбря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. избъбрила — мин. деят. св. прич. ж. р.

избъбрила е производна форма на избъбря (мин. деят. св. прич. ж. р.).