избъбрело

Речник на българския език

1. избъбрело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избъбрело е производна форма на избъбря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. избъбрело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

избъбрело е производна форма на избъбря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).