избъбрели

Речник на българския език

1. избъбрели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

избъбрели е производна форма на избъбря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. избъбрели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

избъбрели е производна форма на избъбря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).