избъбрела

Речник на българския език

1. избъбрела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избъбрела е производна форма на избъбря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. избъбрела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

избъбрела е производна форма на избъбря (мин. деят. несв. прич. ж. р.).