избъбрел

Речник на българския език

1. избъбрел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избъбрел е производна форма на избъбря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. избъбрел — мин. деят. несв. прич. м. р.

избъбрел е производна форма на избъбря (мин. деят. несв. прич. м. р.).