избуях

Речник на българския език

1. избуях — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

избуях е производна форма на избуя (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. избуях — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

избуях е производна форма на избуя (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).