избуял съм

Речник на българския език

1. избуял съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

избуял съм е производна форма на избуя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. избуял съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

избуял съм е производна форма на избуя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. избуял съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

избуял съм е производна форма на избуя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).