избуяло съм

Речник на българския език

1. избуяло съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

избуяло съм е производна форма на избуя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. избуяло съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

избуяло съм е производна форма на избуя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. избуяло съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

избуяло съм е производна форма на избуя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).