избуяло е

Речник на българския език

1. избуяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избуяло е е производна форма на избуя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. избуяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избуяло е е производна форма на избуя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. избуяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избуяло е е производна форма на избуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).