избуяли

Речник на българския език

1. избуяли — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

избуяли е производна форма на избуя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. избуяли — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

избуяли е производна форма на избуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. избуяли — мин. деят. св. прич. мн. ч.

избуяли е производна форма на избуя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. избуяли — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

избуяли е производна форма на избуя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).