избуявало е

Речник на българския език

1. избуявало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избуявало е е производна форма на избуявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. избуявало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избуявало е е производна форма на избуявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. избуявало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избуявало е е производна форма на избуявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).