избуява

Речник на българския език

1. избуява — сег. вр., 3 л., ед. ч.

избуява е производна форма на избуявам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. избуява — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

избуява е производна форма на избуявам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. избуява — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

избуява е производна форма на избуявам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).