избучавал съм

Речник на българския език

1. избучавал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

избучавал съм е производна форма на избучавам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. избучавал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

избучавал съм е производна форма на избучавам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. избучавал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

избучавал съм е производна форма на избучавам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).