избучавал си

Речник на българския език

1. избучавал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

избучавал си е производна форма на избучавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. избучавал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

избучавал си е производна форма на избучавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. избучавал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

избучавал си е производна форма на избучавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).