избучавал е

Речник на българския език

1. избучавал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избучавал е е производна форма на избучавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. избучавал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избучавал е е производна форма на избучавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. избучавал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избучавал е е производна форма на избучавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).