избучавало съм

Речник на българския език

1. избучавало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

избучавало съм е производна форма на избучавам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. избучавало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

избучавало съм е производна форма на избучавам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. избучавало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

избучавало съм е производна форма на избучавам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).