избучавало си

Речник на българския език

1. избучавало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

избучавало си е производна форма на избучавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. избучавало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

избучавало си е производна форма на избучавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. избучавало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

избучавало си е производна форма на избучавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).