избучавало е

Речник на българския език

1. избучавало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избучавало е е производна форма на избучавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. избучавало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избучавало е е производна форма на избучавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. избучавало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избучавало е е производна форма на избучавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).