избучавала е

Речник на българския език

1. избучавала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избучавала е е производна форма на избучавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. избучавала е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избучавала е е производна форма на избучавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. избучавала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избучавала е е производна форма на избучавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).