избучавала

Речник на българския език

1. избучавала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избучавала е производна форма на избучавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. избучавала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избучавала е производна форма на избучавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. избучавала — мин. деят. св. прич. ж. р.

избучавала е производна форма на избучавам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. избучавала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

избучавала е производна форма на избучавам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).