избухтял съм

Речник на българския език

1. избухтял съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

избухтял съм е производна форма на избухтя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. избухтял съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

избухтял съм е производна форма на избухтя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. избухтял съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

избухтял съм е производна форма на избухтя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).