избухтял си

Речник на българския език

1. избухтял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

избухтял си е производна форма на избухтя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. избухтял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

избухтял си е производна форма на избухтя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. избухтял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

избухтял си е производна форма на избухтя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).