избухтял е

Речник на българския език

1. избухтял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избухтял е е производна форма на избухтя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. избухтял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избухтял е е производна форма на избухтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. избухтял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избухтял е е производна форма на избухтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).