избухтявал съм

Речник на българския език

1. избухтявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

избухтявал съм е производна форма на избухтявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. избухтявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

избухтявал съм е производна форма на избухтявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. избухтявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

избухтявал съм е производна форма на избухтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).