избухтявал си

Речник на българския език

1. избухтявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

избухтявал си е производна форма на избухтявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. избухтявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

избухтявал си е производна форма на избухтявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. избухтявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

избухтявал си е производна форма на избухтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).