избухтявал

Речник на българския език

1. избухтявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избухтявал е производна форма на избухтявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. избухтявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избухтявал е производна форма на избухтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. избухтявал — мин. деят. св. прич. м. р.

избухтявал е производна форма на избухтявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. избухтявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

избухтявал е производна форма на избухтявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).