избухнел

Речник на българския език

1. избухнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избухнел е производна форма на избухна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. избухнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

избухнел е производна форма на избухна (мин. деят. несв. прич. м. р.).