избухала

Речник на българския език

1. избухала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избухала е производна форма на избухам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. избухала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избухала е производна форма на избухам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. избухала — мин. деят. св. прич. ж. р.

избухала е производна форма на избухам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. избухала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

избухала е производна форма на избухам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).