избутвало

Речник на българския език

1. избутвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избутвало е производна форма на избутвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. избутвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избутвало е производна форма на избутвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. избутвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

избутвало е производна форма на избутвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. избутвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

избутвало е производна форма на избутвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).