избутвала

Речник на българския език

1. избутвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избутвала е производна форма на избутвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. избутвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избутвала е производна форма на избутвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. избутвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

избутвала е производна форма на избутвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. избутвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

избутвала е производна форма на избутвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).