избутвал

Речник на българския език

1. избутвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избутвал е производна форма на избутвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. избутвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избутвал е производна форма на избутвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. избутвал — мин. деят. св. прич. м. р.

избутвал е производна форма на избутвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. избутвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

избутвал е производна форма на избутвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).